Skip to main content

История на Индия Съдържание Праисторическа ера | Мауряйски период | Ранните царства – Златната ера | Късно средновековните царства | Ислямски султанат | Моголски царства | Колониална ера | Индийско движение за независимост | Независима Индия | Външни препратки | Навигацияразширитеразширитеразширитеразширитеразширитеразширитеразширитеразширитеразширитеразширитеразширитеразширитеразширитеразширитеразширитеразширитеразширитеразширитеразширитер

История на Индия


Индската (Харапска) цивилизацияГаутама БудаМахавира1498Вашку да ГамаИндия












История на Индия




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето







Статуетка на свещеник от Мохенджо-Даро




Предприети от Буда екстремни аскетични практики, преди просветлението си на брега на река Фалду в Бодх Гея, щата Бихар




Карта на Северна Индия в края на ведически период


Историята на Индия започва с доказателства за човешка дейност на Хомо Сапиенс отпреди 75 хил. години или на по-ранни хоминиди отпреди около 500 хил. години. Индската (Харапска) цивилизация, която се разпространява и процъфтява в северозападната част на Индийския субконтинент от 3300 г. пр.н.е. до 1300 г. пр.н.е., е първата голяма цивилизация в Индия. През Зрелия Харапски период (от 2600 г. пр.н.е. до 1900 г. пр.н.е) се развива напреднала технология и администрация. Тази цивилизация от Бронзовата епоха запада преди началото на 2 хил. пр.н.е. и е последвана от Ведическата (арийската) цивилизация от Желязната епоха. Арийците се установяват в голяма част от Индогангската равнина и развиват редица малки държави, наречени Махаджанапади. В едно от тези царства през 5 или 6 век пр.н.е. са родени Гаутама Буда и Махавира, които разпространяват своите шрамански учения, противопоставящи се на Ведите.


В началото на 327 г. пр.н.е. Александър Македонски използва борбите на индийските държави и навлиза в Индия, но е принуден да прекрати завоевателния си поход. Шест години по-късно Чандрагупта застава начело на индийските племена и завзема властта, давайки началото на Маурийската империя. След 233 г. пр.н.е. империята се разпада на малки царства, наричани раджпути. Периодът, който следва, е познат като Класически в индийската история, през който Индия със своето огромно население генерира между една четвърт и една трета от световните доходи и се счита за най-голямата икономика в Античния и Средновековния свят до XVIII в.


Династията на Гуптите обединява Централна и Северна Индия през IV век и следващите двеста години са познати като „Златен век на Индия“, а Южна Индия преживява разцвета си няколко века по-късно. Аспекти на индийската цивилизация като администрация, култура и религия (индуизъм и будизъм) се разпространяват в цяла Азия.


Ислямът навлиза в Индия чрез контакта мюсюлманските търговци по южните пристанища, където процъфтява индо-римската търговия. Мисионерите суфи изиграват важна роля за превръщането на мнозинството от населението от будисти и индуисти в последователи на исляма. Инвазията на арабския генерал Мохамед бин Казим в днешен Пакистан слага началото на редица мюсюлмански империи в субконтинента през X-XV в., включително Делхийския султанат и империята на Моголите, потомците на тюркизираните монголи от Централна Азия.


През 1504 г. Бабур основава държавата на Великите Моголи със столица Делхи и въвежда централноазиатското изкуство и архитектура в Индия. Освен Моголите в Северна Индия и различните раджпути, съществуват няколко независими индуски царства в останалите части като Маратската империя, империята Виджаянагара и царство Ахом. През XVIII век Моголската империя преживява упадък, което става повод афгани, балочи, сикхи и марати да контролират големи северни области.


От средата на XVIII век големи части от Индия се управляват от Британската Източноиндийска компания. След Индийския бунт през 1857 г. британските провинции в Индия са директно администрирани от Британската корона и стават свидетели едновременно на бързо развитие на инфраструктурата и на икономически спад. През първата половина на XX век Индийският национален конгрес започва национална борба за независимост, а Мюсюлманската лига скоро се присъединява. Субконтинентът печели независимост от Великобритания през 1947 г., след като британските провинции са разделени на доминиони на Индия и Пакистан.




Съдържание





  • 1 Праисторическа ера

    • 1.1 Каменна ера


    • 1.2 Бронзова ера


    • 1.3 Ведически период


    • 1.4 Персийски и гръцки завоевания



  • 2 Мауряйски период


  • 3 Ранните царства – Златната ера

    • 3.1 Северозападни хибридни култури


    • 3.2 Индо-римска търговия


    • 3.3 Династията на гуптите



  • 4 Късно средновековните царства


  • 5 Ислямски султанат

    • 5.1 Делхийски султанат


    • 5.2 Империята на Великите моголи



  • 6 Моголски царства


  • 7 Колониална ера

    • 7.1 Британска Индия



  • 8 Индийско движение за независимост


  • 9 Независима Индия


  • 10 Външни препратки




Праисторическа ера |




Каменна ера |




Бронзова ера |




Ведически период |




Персийски и гръцки завоевания |




Мауряйски период |




Ранните царства – Златната ера |




Северозападни хибридни култури |




Индо-римска търговия |




Династията на гуптите |




Късно средновековните царства |




Ислямски султанат |




Делхийски султанат |




Империята на Великите моголи |




Моголски царства |




Колониална ера |



През 1498 година, голям морски успех на Вашку да Гама е да открие за европейците нов морски път до Индия. Вътрешните конфликти между индийските царства дава възможност на европейските търговци да се създават постепенно политическо влияние на част от тези земи.



Британска Индия |




Индийско движение за независимост |




Независима Индия |




Външни препратки |





Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=История_на_Индия&oldid=8724885“.










Навигация



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.156","walltime":"0.232","ppvisitednodes":"value":854,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":42245,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":2376,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":7,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":8,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":0,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":0,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 122.675 1 -total"," 41.65% 51.089 1 Шаблон:Дописване"," 37.85% 46.437 2 Шаблон:Ambox"," 30.63% 37.574 8 Шаблон:Основна"," 18.55% 22.756 1 Шаблон:Азия-модел"," 15.56% 19.083 1 Шаблон:Навигационен_шаблон"," 3.79% 4.644 1 Шаблон:Без_източници"," 3.59% 4.407 8 Шаблон:Trunc"," 2.55% 3.124 19 Шаблон:Раздел-мъниче"," 2.14% 2.626 47 Шаблон:·"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.023","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":1013738,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1248","timestamp":"20190312090042","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":131,"wgHostname":"mw1265"););

Popular posts from this blog

Isurus Índice Especies | Notas | Véxase tamén | Menú de navegación"A compendium of fossil marine animal genera (Chondrichthyes entry)"o orixinal"A review of the Tertiary fossil Cetacea (Mammalia) localities in wales port taf Museum Victoria"o orixinalThe Vertebrate Fauna of the Selma Formation of Alabama. Part VII. Part VIII. The Mosasaurs The Fishes50419737IDsh85068767Isurus2548834613242066569678159923NHMSYS00210535017845105743

Wolfenstein 3D Contents Availability Essential improvements Game data Video settings Input settings Audio settings Network VR support Issues fixed Other information System requirements NotesReferences    3D Realms Wolfenstein 3D pageGOG.com Community DiscussionsGOG.com Support PageSteam Community DiscussionsWolfenstein WikiOfficial websiteAmazon.comBethesda.netGamersGateGOG.comGreen Man GamingHumble StoreSteamweb browser versionWolfenstein 3D: Super UpgradesherehereUltraWolfhereWolfMenuECWolf Wolf4SDL WolfGL WinWolf3d NewWolf BetterWolf Sprite Fix and Rotation Project    Wolfenstein 3D VRSplitWolfWolfenstein 3D VRWolfenstein 3D VRWolfenstein 3D VR4DOS command shellFreeDOS's MORE.COMMacBin themthis shim fileWine regeditRELEASE: QUAKE II + III, WOLFENSTEIN 3D, RETURN TO CASTLE WOLFENSTEIN - GOG.com NewsMac Family - Wolfenstein Wiki - WikiaNerdly Pleasures: How many FPS? - DOS Games and Framerates

Король Коль Исторические данные | Стихотворение | Примечания | Навигацияверсии1 правкаверсии1 правкаA New interpretation of the 'Artognou' stone, TintagelTintagel IslandАрхивировано